Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв.
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС виж всички
гореща точка - българия
22.03.2018
Поддръжката на оградата по границата ще се извършва без обществени поръчки
06.12.2017
Петър Бакърджиев: Само по себе си електронното управление няма да реши проблема на бизнеса виж всички
час пик
23.02.2018
Над 150 администрации могат да си "говорят" електронно
01.02.2018
Няма фирма, няма проблем виж всички
съобщения
16.05.2018
ЦОК организира семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна
23.03.2018
Съобщение за свикване на редовно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
01.02.2018
Страсбург по наше дело: Намерете средство за защита срещу забавеното изпълнение на искове срещу държавата!
01.07.2017
ИПИ: Електронни търгове за справяне с корупцията в обществените поръчки виж всички
публикации
23.03.2018
Предварителна информация за промените във връзка с Общия регламент за защита на личните данни
31.01.2018
Горанов: Корупцията е вестникарско внушение виж всички
ЧАС ПИК / Анализи
« назад към списъка 29.03.2016
Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП?


Според юриста Павел Цанев – изготвил анализа за Инвестор бг, е възможно процедурите да станат по-сложни за бизнеса

Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП?
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Как се променят правилата за търговете с новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) – юристът Павел Цанев обобщава промените, които засягат бизнеса и възложителите, в свой анализ. Той не изключва кандидатстването по търговете, което и досега беше сложно, да бъде допълнително утежнено.

Ето какво показва направеното от него сравнение между стария и новия закон:

В началото на февруари беше приет новият Закон за обществените поръчки - обнародван в Държавен вестник на 16 февруари 2016 г. Приемането на закона беше предшествано от силен обществен интерес и породи множество дебати.

По същество, новият ЗОП цели да приведе националното ни законодателство в съответствие с някои последни промени в европейските регламенти, а това бе условие за получаване от страната ни на безвъзмездната финансова помощ по сегашния програмен период.

Новият ЗОП е рамков закон, т. е. неговата цел е да очертае общите граници на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, която да бъде доразвита с приемането на Правилника за прилагането му.

Целта е по този начин да се постигне стабилизиране на закона и да се избегне неговата честа промяна, каквото беше положението досега.

Независимо че е рамков, законът въвежда редица съществени промени и не просто изменя досегашното законодателство, а представлява едно качествено ново регламентиране на областта на обществените поръчки.

Законът въвежда промени в следните основни направления: на първо място, постигнато е едно по-точно дефиниране кои са възложителите на обществени поръчки, с което очакваме да се постигне елиминирането на някои неясноти в досега действащото законодателство.

Изведени са отново основните принципи на закона: равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност.

Съществена отлика на новия ЗОП е, че се въвеждат и нови видове процедури за възлагане на обществени поръчки, които би следвало да оптимизират процеса по разходване на публични средства, но и ще доведат до допълнително усложняване на и без друго не простия възлагателен процес.

Променят се и праговите стойности на поръчките, които определят избора за прилагане на една или друга процедура.

Новост в закона е допускането на възложителите да извършват така наречените пазарни консултации, чрез които да осъществяват проучвания на пазара, като се възползват от услугите на независими експерти.

Нова уредба е постигната и по отношение на изискванията, които се поставят към кандидатите и участниците в процедурите. Като абсолютна пречка за участие в процедурите е въведено наличието на парични задължения към НАП или към общината.

Пречки са и представянето на документ с невярно съдържание в процедурата,  установени нарушения, свързани с екологичното, трудовото или социалното законодателство при изпълнение на договор за обществена поръчка и др., като участниците сами следва да докажат липсата на основания за недопускане в процедурата.

По отношение на изискванията за икономическо и финансово състояние и за технически и професионални способности на участниците е въведено условието те да са съобразени с вида, обема и характера на поръчката.

Предвидена е и възможност на участниците да се позовават в процедурите и на ресурсите, принадлежащи на трети лица. Уредена е и възможността за използването на подизпълнители.

В закона е предвидено задължение за възложителите да разплащат директно на подизпълнителите сумите за такива части от предмета на обществената поръчка, които могат да бъдат предадени като отделен обект. Предвидена е и възможността на кандидатите да използват т. нар. Единен европейски документ за обществени поръчки, който се очаква да намали значително административната тежест при участието в процедурите.

Съществена разлика със сега действащия ЗОП е, че като критерий за оценката на офертите и избор на изпълнител на обществената поръчка е възможен само критерият "Икономически най-изгодната оферта". В този смисъл, дори когато оценката е базирана само върху цена или цени, отново трябва да се преследва икономически най-изгодният резултат.

Новост е и уредбата на т. нар. оценка, базирана върху разходната ефективност, посредством изследване на разходите за целия жизнен цикъл на продукта или услугата. Вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала.

Съществена част от закона е посветена на електронизирането на процеса по възлагане на обществени поръчки. На първо място е предвидено поетапното въвеждане на единна национална електронна уеб-базирана платформа, която възложителите да използват при възлагането на обществени поръчки и която да бъде администрирана от Агенцията по обществени поръчки. Чрез нея поетапно ще се автоматизират процесите на подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане.

Предвидено е използването на динамични системи за покупки, които се базират на прилагане на изцяло електронен възлагателен процес, електронен търг и представянето на оферти чрез електронни каталози.

Като положителни промени могат да се посочи използването на застраховки като гаранции за изпълнение на поръчките и новите разширени основания за изменение на сключените договори за обществени поръчки.

Предвиденият в закона ред за обжалване на процедурите по същество не се отличава принципно от сега действащия ред. Въведените промени са в посока на оптимизирането на процеса по обжалване с цел ускоряване на производството и предотвратяване на случаи на злоупотреба с правото на обжалване.

Като цяло, новият Закон за обществените поръчки въвежда редица правила, които отличават новата уредба на сектора на обществените поръчки от досега действащата.

Приетите промени са в синхрон с разпоредбите на действащото европейско законодателство и са насочени към оптимизирането на процесите, като съществено внимание е отделено на електронизирането им.

Основното предизвикателство при изпълнението на закона е доколко новите правила ще бъдат адекватно приложени, за да се избегне опорочаването на възлагателния процес, коментира Павел Цанев.

***

Павел Цанев е Магистър по право и управляващ съдружник в правна кантора "Лега Консултинг". Има допълнителни специализации в областите: дялови инвестиции, банки и финансови институции, финансов мениджмънт.

Практикува в областите на търговското право, банковото и финансово право, строителството и недвижимите имоти, обществените поръчки и данъчното право. Лектор е по дисциплините: строително законодателство, договори за обществени поръчки, данъчно облагане, инвестиции и инвестиционни проекти. /Инвестор бг