Европа България Коментари
гореща точка - европа
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС
06.01.2017
ЕК: Можем да караме и без български еврокомисар виж всички
гореща точка - българия
15.11.2017
Петър Бакърджиев: Изказването на Юнкер да очакваме положителен доклад е чисто политическо
27.01.2017
Петър Бакърджиев: ЕК ни казва, че десет години в България е все същото виж всички
час пик
31.10.2017
Защо си отиват здравните министри?
15.08.2017
Петър Бакърджиев, ИПАИ пред БИТ Телевизия: Държавата няма възможност да изгради тол-система до 2018 година виж всички
съобщения
17.11.2017
Семинар – обучение на тема: „Практически и правни проблеми при възлагането на обществените поръчки“
26.10.2017
ЦОК проведе семинар на тема „Самооценяване при управлението на качеството в системата на предучилищното образование“ виж всички
анализи
29.08.2016
Трудности при ползването на Единния европейски документ за обществени поръчки
29.03.2016
Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП? виж всички
публикации
15.08.2017
Петър Бакърджиев: Не е реалистично държавна компания да изгражда тол системата
15.08.2017
Петър Бакърджиев: Поръчката за ТОЛ система е подложена на натиск от тези, които не искат да я има виж всички
ГОРЕЩА ТОЧКА / Европа
« назад към списъка 11.11.2015
Грешки при обществените поръчки спъват кохезионната политика на ЕС


България е посочена като пример за лоши практики при възлагане на поръчки в годишния доклад на Европейската сметна палата.

Грешки при обществените поръчки спъват кохезионната политика на ЕС
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 България е дадена като пример за една от страните, в които се извършват нарушения с възлагането на обществени поръчки при разпределянето на средствата, предвидени по политиката за сближаване на ЕС, в последния годишен доклад на Европейската сметна палата.

В тази група страната ни попада с Германия, Гърция, Испания, Франция, Холандия, Полша и Румъния.

Нарушенията невинаги се дължат на измами, но основните са свързани с неоснователно пряко възлагане на договори, допълнителни дейности или услуги, незаконно изключване на оференти, както и случаи на конфликт на интереси и дискриминационни критерии за подбор.

Грешки по отношение на кохезионната политика има още и по отношение на включването на недопустими разходи в декларациите на бенефициентите. Има и нарушения на правилата за държавни помощи и подбор на недопустими проекти, отчитат одиторите.

Като цяло 4,4% са грешките при плащания от бюджета на ЕС, като половината от тях са в областта "Икономическо, социално и териториално сближаване" (основно разходите по кохезионната политика на ЕС - бел. ред).

Разходите по тези функции са вторите по размер в бюджета на общността и са на стойност от 55,7 млрд. евро, става ясно още от доклада на одиторите.

Процентът на грешки не означава автоматично наличие на измами. Той се дължи основно на сложни административни процедури, които не са били приложени по очаквания начин.

Спрямо предходната година грешките при разходването на европейски средства намаляват, макар и минимално - през 2013 година процентът е бил 4,5 на сто. Докладът обаче отчита ръст на сериозните грешки в областта на обществените поръчки, както и на неправилно декларираните земеделски площи от производителите. Значително намаляват недопустимите проекти, дейности или бенефициенти.

През 2014 година приходите в бюджета на ЕС са 143,9 млрд. евро и при събирането им не са отчетени съществени грешки. Разходите са 142,5 млрд. евро и именно при разходването им одиторите регистрират нередности в размер на 4,4% от плащанията.

Най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС е за т.нар. "Природни ресурси" - 57,5 млрд. евро. В него влизат разходите по Общата селскостопанска политика (ОСП), фонда за рибарство и Програмата за околна среда (LIFE). Тук много от грешките са свързани с подаване на неточни заявления, като най-често срещаната грешка е завишаване на размера на земеделската площ.

В предишни години одиторите на ЕС отчитаха, че системите за идентификация на земеделските парцели в България са ненадежден източник на информация. В последния си доклад обаче от Палатата отбелязват, че има подобрение в работата на системата, а информацията се актуализира редовно. Подобрено е и качеството на проверките на място.

По отношение на недопустими заявления за плащане по това перо одиторите дават примери в Чехия, Франция, Гърция, Полша, Словакия и Испания, където са констатирани случаи на декларирани парцели като постоянни пасища, а в същото време те са изцяло или отчасти покрити с постоянна растителност.

Политиката на ЕС коментира председателят на Съвета на директорите на Скай Управление на активи Владислав Панев в ефира на Bloomberg TV Bulgaria./Инвестор бг