Политики Съдебна власт Законът Пари Рокади Управление Без коментар
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
05.03.2019
Защо държавата заложи на инженеринга при обществените поръчки?
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
31.05.2021
Съобщение за свикване на редовно заседание на УС на ИПАИ
02.02.2021
Ново редовно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
24.01.2019
Държавата се подсигури срещу медиен шум при нов срив на Търговския регистър
21.01.2019
Е-услугите проникват мъчително бавно в аналоговата администрация виж всички
ПУБЛИКАЦИИ / ПУБЛИКАЦИИ
« назад към списъка 21.01.2019
Е-услугите проникват мъчително бавно в аналоговата администрация


Държавната агенция за електронно управление твърди, че вече са направени важни крачки. Засега услугите й се ползват от малко граждани и фирми

Е-услугите проникват мъчително бавно в аналоговата администрация
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 България е позната в различни точки на света с добрите си програмисти и софтуерни фирми. Това обаче по никакъв начин не личи по електронните продукти и услуги на българската държавна и общинска администрация. Понятията „е-услуги” и още невижданото от никого „електронно правителство” отдавна са се превърнали в един от символите за мащабно, непрозрачно и безрезултатно харчене на огромни обществени средства.

Интернет страниците на агенции, комисии и други публични структури от години предизвикват смях сред гражданите и потребителите. Те и досега не могат ида си обяснят например как е възможно платформата за онлайн продажби на БДЖ да е толкова неудобна и тежка за използване и да изглежда като от зората на интернет. Питат се и дали началниците на фирмата някога са се интересували как се предлага същата услуга в други страни. Последните месеци дадоха и още много примери за кошмарните е-услуги у нас - срива на Търговския регистър, краха на системата за продажба на електронни винетки, бъга в информационните системи на митниците и МВР и т.н.

Има ли шанс съвременните технологии да навлязат някога  масово и както трябва в аналоговата българска администрация? Може би единствените хора, които вярват в отговора „да” на този въпрос, са в Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ). Като пример за добре свършена работа нейните служители посочват... себе си.

Агенцията бе създадена в средата на 2016 г.

и е на пряко подчинение на министър-председателя. Председателят й се назначава лично от него за срок от пет години. Агенцията работи за изпълнението на стратегия за развитие на е-управлението със срок до 2020 г. и се ръководи от Пътна карта за нейното изпълнение. Там е записано, че през първия етап на стратегията до 2017 г. ДАЕУ ще прави „инвентаризация и одит на наличната техническа инфраструктура и информационни ресурси”, ще изготвя структурирани анализи и ще надгражда „съществуващи информационни системи на администрациите, които предоставят най-големия обем услуги - МВР, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, ГРАО, НАП, Агенцията за обществени поръчки и др. А през втория етап до 2020 г. ще постигне „електронизиране на най-често използваните административни услуги, насочени към гражданите и бизнеса”, „електронизиране на процесите на най-често използваните комплексни административни услуги. Твърди се още, че участниците в процесите на е-управлението ще използват изцяло услугите на е-идентификацията и е-авторизацията и че „процесите на е-управление да бъдат автоматизирани, което е важна предпоставка за безпроблемното му функциониране”.

Според агенцията изброените приоритети в най-общ план се спазват. От края на миналата година всички министерства и 4/5 (пак по нейни данни) от техните агенции и структурите на изпълнителната власт -

общо около 200 администрации, имат свои профили в Системата за сигурно електронно включване

на ДАЕУ- edelivery.egov.bg. Така чрез нещо като „държавен е-мейл” всеки регистриран в платформата гражданин или фирма вече може да контактува с присъстващите институции - да входира документи, да внася жалби, да задава въпроси, да подава заявления за достъп до информация и т.н. По мейл фирмите ще могат да обявяват новите трудови договори, дори да прекратяват такива, ако са получили съгласието на служителите си, да отчитат отпуските, да внасят болнични листове в НОИ и т.н. Всяко писмо влиза в профила на съответното ведомство с входящ номер и дата и час на постъпването си. От което произтичат всички законови последици, валидни при внасяне на документите „на гише”.

Според ДАЕУ чрез профила си в edelivery.egov.bg например всеки интересуващ се от имот вече може да иска информация от агенцията по кадастъра за апартамента, къщата или парцела, които го интересуват. Всеки, който са е сблъсквал с въпросната структура на МРРБ, знае добре, че ходенето на крака в някой от малкото офиси на агенцията е свързано с губене на много време и плащане на високи такси. Според ДАЕУ и част от тези неудобства вече могат да се избегнат, ако човек се регистрира в edelivery.egov.bg.         

Освен че гражданите и фирмите могат да търсят и да искат от администрацията, тя също може да ги намира лесно чрез системата за връчване. Платформата позволява изпълнителната власт да ни праща по мейл глоби, актове, уведомления, становища и т.н. Според ДАЕУ от есента тя ще се ползва и от съдебната власт за връчване на призовки, обявяване на решения по дела и др.

И тук започват характерните за родната бюрокрация проблеми и затруднения. За да се сдобие с профил в системата,

гражданинът трябва да разполага с квалифициран електронен подпис

(КЕП), а за връзка с НОИ - с ПИК на осигурителния институт. Но колко хора в България разполагат с КЕП? Затова към момента регистрираните в edelivery.egov.bg не са много - около 14 000 физически и около 400 юридически лица. Бройката със сигурност щеше да е различна, ако управляващите бяха реализирали проекта за въвеждането на лични карти с електронна идентификация. За издаването на картите с чип се говори от години, като всяка година ГЕРБ намира начин да отложи срока за въвеждането им с още 365 дни. За последно това се случи в края на 2018-а, когато с промени, скрити в закона за преминаване на съюзнически войски през България, стартът за издаването на новите документи бе променен от 1 януари тази година на 1 януари 2020 г.

И понеже системата за сигурно връчване още не може да се ползва масово, засега тя е сравнително популярна сред нотариуси, общински администрации, а също и сред държавни и общински учебни заведения (около 200 имат профили в нея, показват данните на ДАЕУ). Причината детските градини и училищата да се регистрират активно е, че когато родител запише детето си, директорът вече е длъжен да провери настоящия адрес на семейството, а не майката и бащата да носят бележка от общината. „Ако градината е регистрирана при нас, шефът ще може да получи нужната му информация с няколко клика, а на родителите няма да се налага да плащат за удостоверение”, поясняват от агенцията.

ДАЕУ вече пусна в действие още една система - Regix. Тя представлява среда за обмен на информация между различни държавни регистри. Засега чрез нея достъп до данните си са предоставили около 70 администрации, сред които МВР, МРРБ, Агенцията по вписванията, Агенцията за социално подпомагаме. Regix позволява през нея да се извършват 168 вида справки, без да е необходимо човекът да бъде викан лично, както и без разход на хартия. Към края на 2018 г. чрез новата система месечно са се правили около половин милион справки, показват от агенцията.

ДАЕУ твърди, че

вече е готов и резервният център за съхранение на е-данни и регистри

- т.нар. държавно хранилище. След срива на Търговския регистър през лятото премиерът Бойко Борисов заяви, че е разпоредил до края на 2018 г. да се създаде сигурно място за съхранение на информация, за да се избегне рискът от загубата й. От агенцията съобщават, че вече са създали такова. То ще е част от бъдещия държавен електронен облак, състоящ се от три центъра за съхранение на данни. „Планът е изпълнен, допълнителният капацитет вече е изграден и в момента се насища с техника. Помещенията са климатизирани, а технологичните вериги са свързани. Официалното обявяване на изпълнението ще стане на някое от следващите заседания на Министерския съвет”, заявяват от ДАЕУ.

В агенцията не крият, че българските чиновници се отказват трудно и с нежелание от навика си да викат гражданите и фирмите на крака, и са съгласни, че внедряването на е-управление върви бавно. „Нещата се случват много бавно не защото имаме технологични трудности, а защото

заинтересованите страни са много

Борбата с администрацията, която трябва да преодолее определен начин на мислене, е жестока”, коментира шефът на комуникациите в агенцията Веселин Нинов.

ДАЕУ обаче ще поиска удължаване на срока за изпълнението на два проекта - за изграждане на централизирана информационна система на ГРАО и на адресен регистър. „Работата по първия започна миналата година, но закъснява, тъй като основните компетенции по поддръжката на базата данни за гражданската регистрация не са концентрирани в ДАЕУ, а са на друго място - (ГД ГРАО е структура към МРРБ - б.р.). По отношение на адресния регистър, който още не съществува, но трябва да бъде направен, функциите са в Агенцията по геодезия, картография и кадастър (също към МРРБ). Нужен е и закон за адресния регистър, какъвто също още няма", добавя Нинов. Когато вторият регистър някой ден бъде готов, всеки адрес в България ще получи персонален цифров код. Това би трябвало да доведе до множество подобрения, като например да спре дублирането на улици и номера, на избори бързо да се изяснява колко хора са регистрирани на даден адрес и т.н.

Засега това е в рамките на добрите намерения и пожелания. Както в неясно бъдеще време е и истинско електронно управление, което да облекчава гражданите и да им служи./Сега