Политики Съдебна власт Законът Пари Рокади Управление Без коментар
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични
03.08.2018
Кабинетът прави опит да въведе електронните обществени поръчки от есента виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
01.10.2018
Насрочено е редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец октомври
14.09.2018
ЦОК проведе семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
06.10.2018
Промяна при обявяването на обществени поръчки - вече с по-рестриктивен режим
05.10.2018
НС прие въвеждането на електронна платформа за обществени поръчки виж всички
ПУБЛИКАЦИИ / Политики
« назад към списъка 29.09.2015
Чудото на прозрачността


Принципите във възлагането на обществени поръчки в България

Чудото на прозрачността
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

Преди около две десетилетия българската правна теория се сблъсква с принципа на прозрачността при възлагането на обществени поръчки с типичното отношение на посткомунистическа страна, която следва да се превърне в надеждна държава - членка на ЕС. В началото на процеса на хармонизация на законодателството ни като асоцииран партньор на ЕС (след февруари 1995)(1) и след множество негативни мониторингови доклади по наш адрес България признава необходимостта от увеличаване на правилата за прозрачност в процеса по възлагане като "необходимото зло", което ще убеди Европа, че борбата с корупцията на национално ниво е недвусмислено започнала.

Какво е прозрачност все още никой не знае

Като част от европейския пазар от 2007 г. насам съответно България е задължена не само да приема, но и да прилага адекватно европейското законодателство. Това е огромно предизвикателство, тъй като се изисква да следваме директивите на общността, както и нейните етични стандарти. Поради редица исторически и национално-социални фактори това се оказва трудно постижимо и до днес. Докато се очаква промяна в българския манталитет и демонстриране на уважение към европейските принципи при разпределянето на бюджетни средства, прозрачността в обществените поръчки се промъква предимно в академичната теория като важна гаранция за извършването на обществено наблюдение върху процедурите.

Въпреки това тази еманация на "европейската норма в действие" остава неизяснена по своята същност както в теорията, така и в практиката по прилагане на законите за обществени поръчки. Интересен е историческият преглед на създаването на законодателна рамка, регулираща обществените поръчки у нас, който дава яснота относно разбирането на нормотвореца за принципи и правила при раздаването на народни пари много преди България да стане държава - членка на ЕС. Първият български закон, който регулира обществени поръчки, датира от края на Руско-турската война и създаването на новата българска държава. Министерството на обществените сгради по това време създава Закон за публичните търгове през 1882 г. Макар този закон да не формулира изрично принципи за изпълнение на обществени поръчки, неговите разпоредби предвиждат необходимостта от специфични писмени доказателства за моралните качества на кандидатите.

Актът, предвестник на прозрачността като условие за справедливи и недискриминационни процедури, е разработен през 1906 г. - Законът за публичните предприятия. Изискванията, определящи задължения за публичност на процедурите, тук са разписани подробно. Без гръмко прокламираме на европейски ценности и понятие за прозрачност този закон определя строгия ред, по който възлагащите органи следва да предоставят информация за предстоящите търгове, така че всички заинтересовани страни да могат да се запознаят с тях; тръжните обявления трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник и т.н. Нормите са успешно изменяни и усъвършенствани във времето и се превръщат в пример за качествено законодателство, което осигурява справедливи и публични процедури.

1945 г. слага край на тази кратка законодателна идилия

Комунистическият режим отменя всички правни актове, които регулират частната собственост и търговската дейност на частните предприятия, а периодът до падането на желязната зaвеса се определя като разцвет на организираната корупция. Дори Тодор Живков признава: "Корупцията е заела постоянно място в живота ни и причинява тежки морални и материални щети."

Едва през 1991 г. - като символ на следкомунистическа България, се появява Наредба №2 на министъра на строителството и архитектурата за провеждане на търгове в областта на строителството. Този законодателен акт не се справя с определяне принципите на тръжните процедури, макар и някои правила и задължения за публичност да биха могли да бъдат разграничени в част от неговите разпоредби.

И така до момента на предприсъединяването ни към ЕС, когато изведнъж на законодателя беше вменена мантрата, че всичко в обществените поръчки следва да се развива прозрачно, отново без да е ясно какво точно се изисква от възложителите. Така, на принципа "по-добре повече, отколкото по-малко" след Закона за възлагане на държавни и общински поръчки от 1997 г., се появяват първият и вторият закон за обществените поръчки (ЗОП), кой от кой по-прозрачни и осигуряващи достъп до всевъзможна информация на всяко заинтересовано лице, а и не само. Сега действащият ЗОП от 2006 г. е изменян над тридесет и пет пъти единствено и само с цел задоволяване на европейската критика и без грам последователна логика в налаганите промени. На прага на приемането на новата европейска законодателна рамка през 2016 г. българските процедури са публични в почти всеки един свой етап, а оферти се отварят пред всеки, легитимирал се с личен документ. Процесът е прозрачен, но никой не знае що е то прозрачност и толкова ли ни е важна тя.

В българската правна теория и до днес липсва дефиниция на принципа на прозрачност

Такава дефиниция впрочем липсва и на европейско ниво. Някои автори са твърде лаконични в анализа на този принцип и го свеждат само да рекламирането на обявлението за обществена поръчка и осигуряване на минимум необходимо ниво на публичност по отношение на процедурите. Други разширяват функциите на този принцип, като допълват характеристиките му с осигуряване на конкурентна среда, възможност за мониторинг на изпълнението на поръчките и т.н. Всъщност прозрачността следва да се възприема по-скоро като символ – символ на волята на законодателя и пазара да осигурят лоялна конкуренция и икономически изгоден продукт, символ на морални стандарти, познати ни от векове, но които така и не разпознаваме в днешните търгове, символ и заявка, че с разпределянето на бюджетните пари не се цели кражба. Една от характеристиките на прозрачността е и възможността подкупите при поръчките да се ограничат поради факта, че се осигурява достъп на обществеността до процедурите. По тази причина българският законодател намери лесен начин да рекламира един по-скоро нравствен принцип като метод за борба с корупцията и да симулира политическо желание за лимитиране на подкупените търгове, без нито едно парламентарно разискване да бе посветено на спецификите на корупцията в този сектор и ползата от публичност на всяко действие на възложителя. Стигна се до завидни висоти в задълженията за осигуряване на информация, които не са познати в нито една друга държава. Задължения, които само затрудняват и без това комплексните процедури и изправят възложителите пред множество административни спънки.

След всичко описано дотук елементарен е изводът, че по-прозрачни обществени поръчки не са ни се случвали от османско иго насам и очевидно Европа следва да се гордее с нашите достижения. Сега обаче обществеността е в потрес защо чудото на прозрачността не проработи и защо, след като вече няма тайни във възлагането, предпочитаният кандидат продължава да е известен още с обявяване на поръчката. Истината е, че прозрачността не е панацея срещу корупцията при харченето на парите на данъкоплатците и никога не е била. Необходимо е да се признае, че загубеното време в опити за замазване очите на Европа можеше да се използва в разработването на санкционен режим, работещ контролен апарат срещу корупцията и промяна в правилата за определяне на техническите спецификации и изисквания към кандидатите. Въпросът е друг и той отдавна е зададен – в крайна сметка "колко души могат с точност да кажат дали един военен самолет следва да струва 21 млн. долара вместо 23"(2).

(1) На 1 февруари 1995 г. влиза в сила Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписано на 8 март 1993. Член 68 от този документ коментира, че "страните считат откриването на пазара на държавните поръчки на основата на недискриминация и реципрочност и по-конкретно в контекста на ГАТТ за желана цел".

(2) Джордж Муди-Стюарт, "Как подкупите в бизнеса накърняват развиващите се страни", "Уърлд вю пъблишинг", Великобритания, 1997 г./Капитал