Еврофондове Публични покани Становища Приложение на ЗОП Обществени поръчки Практика на Съда на ЕС Практика на КЗК Перспективи Нередности Сметна палата АДФИ Стената на срама
гореща точка - европа
06.01.2017
ЕК: Можем да караме и без български еврокомисар
14.07.2016
ЕСП: Институциите на ЕС трябва да улеснят участието на бизнеса в обществени поръчки виж всички
гореща точка - българия
27.01.2017
Петър Бакърджиев: ЕК ни казва, че десет години в България е все същото
06.01.2017
ЕК: Липсата на български еврокомисар не е проблем виж всички
час пик
06.07.2016
Правителството обеща за 2018-а: Електронни обществени поръчки и подписки за референдум
16.06.2016
Еврокомисията е спряла плащанията за биоземеделие и фотоволтаици виж всички
съобщения
СРСНПБ-1369/05.04.2016г.
Съобщение във връзка с предстоящо обучение на ръководители и служители на училища и педагогическите специалисти от област Бургас
23.12.2016
Съобщение, във връзка с предстоящо обучение на ръководителите на училища и педагогическите специалисти в област Бургас виж всички
анализи
29.08.2016
Трудности при ползването на Единния европейски документ за обществени поръчки
29.03.2016
Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП? виж всички
публикации
06.04.2016
След "Досиетата Панама" ще последва още по-голям скандал в Европа
05.04.2016
Във Варна пак пуснаха спряна обществена поръчка за 120 млн. лв. виж всички
ЗОП- БЮЛЕТИН / Еврофондове
« назад към списъка 29.03.2016
Басейни, стадиони и читалища са лошо планирани и рискови, призна Дончев


Демографските дисбаланси са най-голямото стратегическо предизвикателство пред България, смятат министри

Басейни, стадиони и читалища са лошо планирани и рискови, призна Дончев
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Стадионите в селата, които започнаха да се появяват масово в последните години, са недобре планирани и рискови проекти. Това признание най-накрая дойде от властта, след като медии и хора многократно питаха защо се харчат милиони левове за спортни обекти в малки населени места, финансирани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Призна го вицепремиерът отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев, в отговор на въпрос на студент, по време на публична лекция в УНСС.

Лекцията беше изнесена в препълнената Аула Максима на икономическия университет, от Дончев и министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, по повод десетгодишнината от приема на първия випуск със специалност "Регионално развитие".

"Чувал съм за проекти с положителен ефект, проекти, които не оказват никакъв ефект и още по-лошо - за такива, които влошават нещата. Ще обясните ли на кметовете, че трябва да спрат с "усвояването" по българския начин и ако не правят нищо смислено, то поне да не вредят", попита един от студентите.

"Със сигурност имаше недобре планирани проекти", каза вицепремиерът Дончев и даде за пример изграждането на басейн в родопска община, за което са изхарчени 3 млн. лева, след което се оказало, че кметството няма пари да го напълни с вода и той е неизползваем. "Предупредил съм всички кметове за стадионите - има европейско изискване проектът да е функционира 5 години - да намерят начин да си организират публика и събития", допълни министър Дончев. В опасния списък могат да попаднат и проекти за читалища в градове и села със застаряващо население, допълни той.

Павлова даде и други примери за недобро планиране. В началото всичко се правеше на парче - почва се проект за преасфалтиране на улица, после втори - за водопровода отдолу, новият асфалт заминава, улицата пропада, след което почва ремонт на съседния парк и трябва да се мести всичко, припомни министърът на регионалното развитие. Според нея по новата програма "Региони в растеж" ще се финансират само проекти, включени в одобрени интегрирани планове за развитие на общините със срок на действие поне до 2020.

Но най-голямото стратегическо предизвикателство пред политиците не са икономическите дисбаланси в отделните региони на страната, които са преодолими, а демографските, смятат Дончев и Павлова.

Вечната тема с винетките

Студентите препълниха залата, за да могат да попитат министрите за винетките, поръчките и Румъния.

От цената на винетките, през спрените обществени поръчки до сравненията с Румъния и политиката спрямо бежанците - студентите не спестиха нито една актуална тема и провокативен въпрос на двамата министри. Предвид специалността на повечето от присъстващите имаше и много въпроси за инвестициите в малки населени места, пазара на труда, демографския срив и негативния опит от изминалия програмен период.

Няколко студенти не пропуснаха възможността да атакуват министър Павлова за увеличената цена на винетките. "Споделяте ли мнението на премиера Бойко Борисов, че сме задминали Румъния, след като средната работна заплата там е 499 евро, у нас е 407 евро, цената на винетката там е 28 евро, а у нас е 50 евро", попита четвъртокурсникът Мирослав Сираков. Негов колега попита дали идеята за шоково увеличение на цената на стикера с 60% е била най-добрата. "Хайде да не се сравняваме с по-лошото. Пътищата в Румъния не са по-добри от нашите. Там има 400 км магистрала, България има 800 км", заяви Павлова. Тя каза, че живеем в условия на пазарна икономика, а не планова и ако искаме качествена услуга, трябва да плащаме за нея. "Често чувам и сравнението с Швейцария, където винетката била 40 франка. Само че забравяте за размера на пътния данък там и отчиселенията от акциза на горивата", каза Павлова.

Министърът обаче призна, че дългото задържане на цената, вместо плавното й покачване, е било грешка и затова се е наложило шоковото вдигане. Тя обясни, че идеята е била да се смени модела с по-справедлив и камионите, които рушат повече, да плащат повече. Това ще стане с изграждането на тол системата, след което ще има облекчение за леките автомобили. То няма да се изразява в намаляване на цената на винетката, а в изключване на третокласните пътища например от списъка с платени пътища.

И онази тема, по която вече говорим

По повод спрените от премиера Борисов големи търгове през последния един месец един от студентите попита: "Какво ви накара да се събудите и означава ли това, че не си вършите работата, както трябва?". "В нашето министерство има спряна само една поръчка, но достатъчно голяма - за магистрала "Хемус". Ако можем да направим нещо по-добре - да го направим", отговори Павлова. Тя обясни, че с този габарит, с тази проектна скорост, с тези пътни съоръжения - тя ще струва толкова - близо 1 млрд. лева. "По-добре да препроектираме, за да го направим по-евтино, по-скромно, бих казала. Ще изберем друго трасе. Ще намалим проектната скорост. Само да обясня, че проектна скорост 110-120 км/ч позволява скорост на движение 130-140 км/ч. Проектна скорост 140 км/ч е нещо съвсем друго. Тя предполага още по-висока скорост на движение, следователно трябва да се изправят наклоните и др. Ако следваме релефа на терена, скоростта ще падне, но и цената", каза Павлова.

Министър Дончев каза от своя страна, че присъстващите в залата не трябва да очакват от един политик да се държи като чиновник. "Формално може да няма нито едно нарушение. А то няма, има много детайлни проверки. Но политикът е длъжен да държи сметка не само за буквите на закона, но и за съмненията, за притесненията. Особено, когато става въпрос за милиарди. Аз не искам изграждането на един такъв проект да е обагрено със съмнения, че някои се е облагодетелствал за сметка на бюджета, още повече, че в България много трудно може да се разбере на кой е дадена компания", призна вицепремиерът./Капитал