Европа България Коментари
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
12.02.2022
Има нарушения при обществените поръчки в "Напоителни системи"
05.03.2019
Защо държавата заложи на инженеринга при обществените поръчки? виж всички
час пик
31.01.2022
Кои са лошите практики при възлагането на търгове от болниците
28.01.2022
Как се заобикалят обществени поръчки в здравеопазването виж всички
съобщения
08.03.2022
Предстои редовно заседание на УС на ИПАИ
05.10.2021
Предстои провеждането на заключително годишно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
18.02.2022
Остроумия по темата има ли калинка начело на Агенцията по обществените поръчки
18.11.2021
Финансовият министър иска реформа на закона за обществените поръчки виж всички
ГОРЕЩА ТОЧКА / Европа
« назад към списъка 01.12.2014
''БЪЛГАРИЯ Е СЛЯПА, РУМЪНИЯ - ЕДНООКА''


Олигарсите си поделят тортата, спъват умишлено реформите и задушават демокрацията. България и Румъния са отрезвяваща поука за ЕС, а това е лоша новина за Украйна и Молдова, коментират две големи немскоезични издания.

''БЪЛГАРИЯ Е СЛЯПА, РУМЪНИЯ - ЕДНООКА''
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

Дели ги само Дунавът, но въпреки това България и Румъния са чужди една на друга, пише германският вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" в статия с многозначителното заглавие "Еднооката от двете слепи Дунавски сестри". Вестникът цитира млада румънка с думите: "От пограничен район съм, но семейството ми никога не е имало взимане-даване с българите. Нито преди общото ни присъединяване към ЕС през 2007 година, нито след това”. Според нея и според много други нейни сънародници, Румъния гледа по-скоро към Европа: към успешни модели като Полша, а защо не и към Австрия.

Заедно и в добро, и в лошо

Според германския вестник, България и Румъния все още си приличат и в доброто, и в лошото. Това важи най-вече за измъчените политически решения и за хаоса, който възниква около тях, особено във времена на избори. Така например президентският вот в Румъния породи съмнението, че на румънците в чужбина умишлено е било попречено да гласуват. В резултат - външният министър подаде оставка. А предсрочните парламентарни избори в България родиха един измъчен кабинет, петият за две години, който освен всичко друго трябва да възстанови и доверието във финансовите институции.

Прилики има и в икономическите показатели на двете съседни страни, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". 25 години след падането на Желязната завеса и 7 години след приема им в ЕС, икономическият напредък на двете страни е неоспорим, като Румъния има незначителна преднина пред България. Букурещ отчита 41% реален ръст на БВП от 1990 година и 7 на сто от 2007. София може да се похвали съответно с 32 и 5 процента. Покупателната способност в Румъния е 56 на сто от средния показател за ЕС, а в България процентът е 48.

България ще остане догонваща

"Еднооката от двете слепи Дунавски сестри" явно е Румъния, а България и занапред ще трябва да догонва, констатира германският вестник и цитира икономиста Габор Хуня от виенския Институт за международни икономически изследвания. Според него Румъния участва много по-добре в международното разделение на труда. Тя спечели от пренасочването на производства с висока добавена стойност като автомобили и домакински уреди към Източна Европа. На всичко отгоре Румъния притежава значително по-големи залежи от природни богатства и внася едва 20% от необходимия ѝ газ, докато България е силно зависима от руския енергиен внос. Анализаторът на "Райфайзен Рисърч" Гунтер Дойбер също поставя Румъния пред България. Според него институциите северно от Дунав са по-надеждни, а олигархическият капитализъм в Румъния не е толкова могъщ.

Четири държави, един проблем: могъществото на олигарсите

Тъкмо олигархическият тип капитализъм дава основание на Рудолф Херман от "Нойе Цюрхер Цайтунг" да събере под общ знаменател България, Румъния, Молдова и Украйна - нищо, че две от тях са пълноправни членки на ЕС, а другите две могат само да мечтаят за прием в Общността. И в четирите държави, пише авторът, комунистическият елит от втория ешелон на властта овладя ключови позиции в икономиката и политиката. Възникнаха олигархични образувания, които си поделяха тортата и пречеха на реформите - а без реформи няма благоденствие за широките слоеве от населението. Новите олигарси постепенно укрепиха икономическите си и политически позиции, а от този момент нататък прозрачните институции и демократичните процедури се превърнаха в заплаха за тяхната власт. Тъкмо поради това в България, Румъния, Молдова и Украйна не протече онова личностно обновяване на политическия елит, което видяхме в новите членки на ЕС от Централна Европа и Прибалтика. Най-шокиращият пример в това отношение са България и Украйна, където политическата класа на практика вече от 25 години се върти в един и същи кръг. И начело винаги излизат едни и същи имена, пише авторът и поставя протестите в София и в Киев под общия знаменател на съпротивата срещу олигархията.

В края на статията си Рудолф Херман търси поуки от опита с България и Румъния: "През 2007 година двете страни бяха приети в ЕС, въпреки че изоставаха с реформите. Това беше политическо решение. Днес европейците трезво го преосмислят - което не е добра новина за Украйна и Молдова", заключава Рудолф Херман./ DW